„Септемврийските кланета“ на Френската революция
Т. нар. „ септемврийски кланета “ (фр. Massacres de septembre ) са драматичен епизод от Френската гражданска война, когато били осъществени всеобщи убийства на пандизчии в в Париж, Лион, Версай и други градове. Те били осъществени от революционните тълпи при започване на септември 1792 година.
След свалянето на краля през 1789 година Парижката комуна, в която решаваща роля играели крайните революционери отпред с Робеспиер, останала единственият действителен орган на властта. Тя била в спор със Законодателното заседание, което официално било висшата институция на властта в страната. В него преобладавали по-умерени водачи на революцията.
На 12 август Робеспиер принудил Законодателното заседание да одобри решение, че отбраната на общата сигурност (с право за арест на „ подозрителни лица “) в Париж ще се прави единствено от Комуната. Тя обаче отишла и по-далеч. На 18 август 1792 година издала декрет, в който оповестила кои лица се смятат за „ подозрителни “. На процедура това били всички, чиито убеждения и отзиви не били угодни на революционната власт. Списъци с имената на по-видните такива лица били разлепени из целия Париж. Същия ден друг изтъкнат революционен водач – Жорж Жак Дантон, тогава министър на правораздаването, изискал неотложно арестуване на „ подозрителните “.
Масовите арести в Париж почнали през нощта на 29 срещу 30 август. Всички жители бяха длъжни да седят вкъщи и да не излизат, до момента в който не ги посетят комисарите. Били конфискувани към 2 хиляди пушки и задържани 3 хиляди души. Затворите били препълнени. Арестуваните били държани на всевъзможни места, най-често за тази цел се употребявали манастири.
Агресивните настроения на парижката навалица се подклаждали от редица революционни фигури, най-виден от които бил Марат. Неговият проект бил за една нощ да бъдат избити безусловно всички френски аристократи без изключение – 260 хиляди души. Известният историк Едгар Кине дори счита, че „ септемврийските кланета “ са концепция на Марат. Според него, той самичък ги планувал, оповестил и подготвил. И в действителност, през август 1792 г. Марат почнал бурна акция с апели за кавга с „ контрареволюционерите “. В своя вестник „ Приятел на народа “ той пишел: „ По-правилното и рационално решение е да се отиде с оръжие в ръка в пандизите, да се извадят предателите, изключително швейцарските офицери и техните съучастници, и всички да бъдат убити “. За убийства на „ контрареволюционерите “ призовавали и други политически фигури, например Фабре д’Еглантин. Така в пандизите почнали всеобщи кланета.
Сутринта на 2 септември 1792 г. из Париж се разпространил слух, че пандизчиите в града ще се вдигнат на протест. Репресиите почнали с нахлуване против арестантите в абаството „ Сен Жермен “. Около 14.30 ч. на 2 септември революционните тълпи нападнали 6 файтони с 30 задържани свещеници, които били транспортирани към абатството. Всички били заклани със саби. Пощадили единствено абат Сикар, който бил прочут с грижите си за глухонемите (обучавал ги в жестомимичен език) и бил разпознат от палачите-санкюлоти. После тълпата нахлу в абатството и почнала да избива пандизчиите след някаква реплика на съд. Убивали ги с револвери, саби и пики. В абатството били избити към 270 души.
В пандиза „ Ла Форс “ процедурата била същата. Убийствата там почнали в нощта на 2 против 3 септември. В тях взели участие към 60 души, които заклали за 2 дни към 160 пандизчии. Съдбата на 42-годишната принцеса дьо Ламбал била ужасна. За разлика от множеството френски аристократи, тя не напуснала Париж. Отначало била свиреп изнасилена от тълпата, по-късно разпрали корема и отрязали главата й. Преди да я набучат на пика, я занесли на бръснар, който принудили да я гримира и да й направи елегантна прическа, както приживе. Очевидци, чиито показания са съответно записани, свидетелстват, че някои от участниците в зверската оргия омотали към себе си червата на принцесата, като разнасяли из града изтръгнатото й сърце и отрязаните крака.
В манастира на кармелитите били заключени 190 свещеници. Те били разстреляни в манастирската градина.
В пандиза „ Шатле “ клането почнало сутринта на 3 септември. Загинали към 220 души, най-вече престъпни пандизчии. Единственият политически пандизчия от Шатле, който се избавил, бил д`Епременил – водач от началният стадий на революцията в 1789 година
Клането на кармелитите от Мари-Марк-Антоан Билкок, 1830 година ( Музей на френската гражданска война ). Снимка: Уикипедия
В „ Шатле “, както и в пандиза „ Консиержери “, пощадили някои престъпни пандизчии при изискване, че оказват помощ за убийствата. В манастира на бернардинците умъртвили пандизчиите, които очаквали изпращане на галерите. В пандиза „ Салпетриер “ били задъжани проститутки. Тълпата изнасилила всички, след което били изклани.
В затворническата болница „ Бисетр “ се държали душевен заболели нарушители, просяци и скитници. Тук били употребявани оръдия, които разстреляли всички с картеч. В семинарията „ Сен Фирмен “ били убити 92 свещеници, които отказали да се отрекат от християнството.
Според историци, изследвали септемврийските кланета, към 2 септември в парижките затвори са били държани сред 2750 и 2800 души, множеството за престъпни закононарушения.
Министърът на правораздаването Дантон предпочел да не се намесва. В отговор на инспектора на пандизите Гранпре, който го помолил да отбрани пандизчиите, той споделил: „ Не ме интересуват! Да вършат с тях, каквото желаят! “
Министърът на вътрешните работи Роланд на 3 септември в писмо до Законодателното заседание декларирал: „ Събитията от през вчерашния ден би трябвало да бъдат забравени. Макар и ужасни, те са обективни “.
По-голямата част от популацията на Париж реагирало равнодушно на насилията. Никой не изразявал директно утвърждение, само че не се и възмущавали. От 2 до 5 септември парижани продължавали да се занимават с ежедневните си действия, магазините не затваряли, театрите работели.
Като образец за реакцията на елементарните жители може да се спомене свидетелството на съвременник, цитирал думите на своя позната: „ Всичко това е прекомерно тъжно, само че те са върли врагове и заслужават ориста си! “.
Не се знае дали тя е видяла палачите, увили към себе си червата на принцеса Ламбал.
